Благодарният Леонтий
„Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси“ (Из разказа за десетте прокажени) (Лук. 17:11-19).
… „Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник Свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.
На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро. Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитрий. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за издръжка на служещите при храма. Когато му дошло времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в позлатен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една голяма река, която била силно придошла и страшно бушувала (7), страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:
– Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.
Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с вяра името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил жестоко болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.“ …
Случаят със сребърният сенник над мощите на св. Димитър
„Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто“ (Лука 11:41).
… „Веднъж в храма, посветен на светия великомъченик, възникнал пожар. Особено силно бил повреден сребърният сенник над мощите на Божия угодник: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий много искал да направи нов сенник. Но имал твърде малко сребро. В храма се намирал сребърен трон, останал съвършено невредедим от пожара. Този трон архиепископът намислил да претопи на сенник, но не бързал да казва на никого за намерението си. В същото време при храма имало един благочестив презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:
– Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.
Димитрий веднага се отправил към Евсевий, за да му предаде желанието на светеца да се откаже от намерението си. Отначало архиепископът бил поразен от думите на своя подопечен, но после, предположил, че Димитрий е успял по някакъв начин да узнае за намерението му и престанал да се учудва, дори направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий дошъл за втори път при Евсевий и казал:
– Светият великомъченик отново се яви в съновидение на мен, грешния и ми заповяда да ти кажа: “Заради любовта ти към мен, не претопявай трона.”
Архиепископът отново отпратил рязко презвитера, но и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време отново поискал да предаде трона за претопяване, но Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:
– Не унивайте, аз сам ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.
Тогава архиепископът вече не можал да сдържи сълзите си и казал на всички, които го заобикаляли:
– Братя, да почакаме още малко, защото самият Христов угодник ни обещава помощта си.
Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.
– Свети Димитър – казал Мина – често ме е избавял от опасности и дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя пожертвование в храма на моя милостив покровител и голям застъпник. А днес още от сутринта някакъв глас ме подбуди: “Върви и направи това, което отдавна възнамеряваше да направиш.”
Предавайки среброто, Мина пожелал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски граждани и също донесли сребро. От пожертвованията бил направен прекрасен сенник.“ …
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Акатист на св. Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец може да бъде немерен тук
„Дякония“ е православна платформа за благотворителни каузи, дарителство и доброволчество
© Фондация Покров Богородичен
Вашият коментар