Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир за спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война.

Номинацията е внесена официално в Нобеловия комитет в началото на януари по инициатива на бившия министър на здравеопазването на Израел и депутат ген. д-р Ефраим Снех, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони, и е подкрепена от подписите на повече от 200 наследници на спасени български евреи.

Тази номинация сама по себе си е голямо признание за Българската православна църква, която винаги, независимо колко тежки и сложни са обстоятелствата и времето, се е придържала към високите християнски идеали и на дело проявява любовта към ближния. Онази любов, в която страх няма, защото съвършената любов пропъжда страха (1Йоан 4:18).

– Ваше Високопреосвещенство, Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир. Поводът е спасяването на близо 48 000 български евреи от лагерите на смъртта. Как ще коментирате това признание?

– Една от основните особености на християнина е да прояви своето човеколюбие, най-вече своята човечност, а тази човечност е образ на онова, което направи Богочовекът Христос в света. Той не презря нито един човек, нуждаещ се от неговата помощ и помогна на всеки трудещ се, на всеки обременен. И в куполите на православните храмове не случайно се изписва този текст от св. евангелист Матей в 11 глава:

„Елате при мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“.

Следователно българският екзарх Стефан /предстоятел на БПЦ, когато тя се застъпва за евреите – б. ред./, и българският патриарх Кирил /тогава митрополит б. ред./, са успели да прозрат тази необходимост – когато е застрашен животът на огромна група хора, независимо от тяхното вероизповедание, независимо от тяхната верова принадлежност – да има съдействие, помощ за спасяването им от гибел. От гибел, която е погубила милиони в резултат на амбициите на отделни хора, които искаха да завладеят света, които поставиха в своите идеи идеята на Ницше за човекобога и пренебрегнаха Богочовека. Следователно ние сме извършили нашата мисия на човеколюбие – такава, каквато е трябвало да бъде. На мир и на обич към човека, на любов към ближния.

– Тогавашните митрополити, членове на Св. Синод, проявяват смелост във времена, когато е страшно да се възпротивиш на властта и на режима. Сега, от позицията на свободни хора, които не са застрашени от репресии, как ще оценим тогавашната позиция на БПЦ?

– Това е една достойна и смела позиция. Решимостта е много важно качество, особено когато трябва да се отстоява интересът на отделния човек, независимо от сложната обстановка, в която е била поставена Църквата.

В онова време, в което безспорно атеизмът е имал своето надмощие, когато много сили са възставали срещу християнството, именно християните са помогнали на българските евреи.

Това е много далновидно, а и решително изпълнение на един христов дълг. И тези хора, разбира се, че ще бъдат благодарни за това действие на Св. Синод и на Българския патриарх Кирил, както и на екзарх Стефан. Защото то свидетелства едно – че Българската православна църква е имала своето централно място в живота на българските християни и нейният глас е бил чут. Защото в любовта страх няма, светият апостол свидетелства това, че в любовта страх няма, така че действително надделяла е любовта.

– В годините след края на Втората световна война, а и погледнато с днешна дата, много спасени евреи казват, че Българската православна църква единствена е изпълнила християнския закон и показала на дело, че изповядва християнство, защото е проявила любов към ближния.

– Това, че те така го чувстват, те са го и изразили. Това е тяхно право и чувство на благодарност, вероятно повече и на признателност към Българската православна църква, затова безспорно е факт, който го освидетелстваме. Той вече е изразяван. За мен е по-важно това да се разбере – че в крайна сметка ние имаме грижата за този градеж, който Христос започна в света.

Нашето действие в Църквата, което е духовно и благодатно и което никога не е преставало да бъде такова, а в нашата съвременност е хубаво да отекне именно не само в исторически план, че това е било в живота на един екзарх и живота на един патриарх.

Но че всъщност ние сме носители на тази духовна приемственост и ако се наложи, може би пак Българската православна църква ще прояви своето мъжество. В края на краищата църквата е съумявала това да го стори благодарение на това, че Господ Иисус Христос е глава на Светата ни Църква. Но Българската православна църква има мъдри мъже, които са били нейни предстоятели. И в този дух на мисли дано Бог да укрепява в единство, в мир и да дарува здраве на сегашния ни нине здрастващ патриарх Неофит.
Блаженопочиналият патриарх Максим имаше една уникална мисъл:

„Ако сте имали смелостта да вземете едно решение и сте проявили решимост и смелост да го вземете, трябва да имате и търпението да преживеете последствията от това решение“.

Ние търпението го имаме, но имаме радостта към търпението, защото решението е било правилно.

С митрополит Йоан разговаря Ангел Карадаков.

Източник: https://dobrotoliubie.com/