Материал на Елица Кандева, публикуван в www.marica.bg/ ни запознава с милосърдната благотворителна дейност в енорията на храм „Св. пророк Илия“, ръководена от отец Ангел и намираща се в кв. „Изгрев“, Пловдив:
Щом се зададе петъкът по пътеката между лехите и кипарисите в двора на храм „Св. пророк Илия” в кв. „Изгрев”, отец Ангел почва приготовленията за службите в събота и неделя. А клисарките Тоска и Недялка курдисват 50-литров казан на огъня. До обяд постната фасулена чорба в него е увряла. И който я е опитвал в българската част на квартала и отвъд междата със Столипиново, която се пада точно оградата на храма, знае, че по-вкусен боб няма.
Отчето, жените от църквата и енориаши понасят след обяд купи с гобзата до домовете на нуждаещи се, възрастни и болни хора.
Не са се отказали и в днешните трудни времена, когато всички са залостени у дома заради опасността от коронавируса.
Сега най-много има нужда от такава помощ, казва отец Ангел.
Традицията да се вари фасул в петък и да се раздава е откакто е построен храм „Св. пророк Илия” – през далечната 1931 г. В най-трудните и бедни години са приготвяли само една тенджера, но не са спрели, разказва свещеникът.
Като влезли в сила ограничителните мерки около извънредното положение, духовниците решили животът в енорията да не спира.
И тоя петък Тоска и Недялка се заеха да варят фасул – тоя път с маски и ръкавици. В 7 часа и последните мерудии вече бяха добавени, а отец Ангел наложи пълна карантина – никой външен да не припарва до казана.
Сега не може да го изнесат на двора и да насипят на всеки, който дойде да се черкува, както правели преди. Обаче ястието се разлива в съдове за еднократна употреба. И пак стига до хората – всеки носи на комшулука в своя район. Имаме бедни семейства, майка и дъщеря, които живеят сами и едва се справят, възрастни хора, болни, самотни, разказва отец Ангел. Дал е инструкции на всички, които помагат – слагат торбичката пред вратата, звънят на звънеца и тръгват. Да няма раздумки, даже на крак.
Фасулът е дарение на църквата. Около 40 литра се раздават в края на всяка седмица.
Тоя петък църквата е празна. Рядко влизат вярващи да запалят свещ и да се помолят.
„Не, че се боят. Християните с крепка вяра посрещат изпитанието без страх. Тревогата им е по-скоро свързана с това как да привикнат към сегашната ситуация на ограничения”, казва отец Ангел.
Във всяка проповед той ги наставлява да спазват строго изискванията и указанията на кризисния щаб и държавата, да бъдат особено отговорни в трудния за всички момент.
Вратата на църквата е постоянно отворена – хем да не се пипа дръжката, хем да се проветрява. Жените бършат постоянно. По време на служба гледам хората да са по-настрани един от друг, обяснява отец Ангел. Съветва енориашите да не целуват иконите. „Стига да се помолиш и да се прекръстиш. Но всеки с вярата си върви към Бог и никого не мога да възпирам”, казва духовникът.
И докато е понамаляла работата му на свещеник, наваксва като стопанин на имота. С двама помощници слагат в ред двора и пристройката, която отецът отдавна иска да превърне в лятна кухня – за курбаните на Илинден. Понаглежда пчелина зад храма, пилона с гнездото на щъркела Янко.
Епархийският дом сега стои под ключ. Преди години отец Ангел сам го стегна с мъжката работа, а жените от енорията нашиха пердетата. Почна да събира енориашите да си говорят кой какво го радва и мъчи. Сега тия сбирки са преустановени. Няма и неделно училище, в което учителка, която е певица в хора, занимава децата да оцветяват ликове на светии и да откриват пътя към доброто.
Ще премине, дава кураж отец Ангел.
И отсега мисли как ще е на Цветница и Великден – та хем да има празник, хем да не се създава опасност от струпване на хора и разнасяне на заразата.
Стенописи на пирон
Студенти от специалност „Църковна живопис” в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ рисуват светии, чиито образи ще красят храма „Св. пророк Илия”. А ученици от Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Христо Ботев” подготвят дървените основи и обкови.
Първоначално отец Ангел планирал да се направят стенописи. Оказало се, че преди това трябва основен ремонт, за да е здрава основата на стените, върху която ще се положат боите. Понеже няма пари за това, от църквата минали на план Б – светците ще бъдат изографисани върху дървена основа, а после паната ще бъдат окачени. Доц. Дечко Дечев и съпругата му доц. Емилия Дечева от АМТТИ са изработили безвъзмездно план за „стенописите на пирон”, а студентите се заемат с изографисването, което ще се извърши пак под тяхно ръководство. Вече са готови 4 от изображенията.
Идеята е да бъдат на северната стена в храма. В горната част ще има 9 от тъй наречените медальони, като 5 от изображенията ще са квадрат, а четири – с кръгла форма. Под тях между високите прозорци със сводове ще има още двама светии, изобразени в цял ръст. Отец Ангел планира на горния ред да бъдат изографисани български светци, например Злата Мъгленска , Св. Иван Рилски. Фигурите в цял ръст пък ще са на светци воини.
Елица Кандева
Източник: https://www.marica.bg/
„Дякония“ е православна платформа за благотворителни каузи, дарителство и доброволчество
© Фондация Покров Богородичен
Вашият коментар