† Всяка година на 26 ноември се празнува пометта на св. Алипий Стълпник († 640 г.) и св. Стилиян Пафлагонийски и Детепазител (V в.) – две от православните светила на монашеския подвиг.

Св. Алипий Стълпник Адрианополски

Със своята молитва и подвиг св. Алипий обърнал мнозина към Христа, изградил храм и два манастира и превръщайки се в Божи съсъд – прогонвал бесовете и закрилял хората. Също и свети Стилиян бил забележителен подвижник и се превърнал във велик застъпник на децата – лекувал ги от всякакви болести, благославял плодовете в утробите на майките и с молитвата си за бездетни семейства измолвал рожби – светецът е застъпник и днес за всеки родител, чието дете страда.

Ето някои от описанията на позвизите на двамата Божи угодници според житията им:

„…Преподобният Алипий, бил така угоден Богу, че още през живота си бил осияван от небесна светлина: няколко пъти над главата му се явявал огнен стълб, който достигал до облаците и озарявал цялото място около него. Това явление се случвало често, понякога денем, понякога нощем, повечето пъти нощем и когато имало гръмотевици и мълнии. Мнозина от свято живеещите вярващи се сподобявали да видят това. Други, на които им се случвало да наблюдават светлината отдалеч, мислели, че стълбът на светеца гори с истински веществен огън. А достойните можели ясно да гледат това неизказано знамение на небесната слава. Така Бог прославил Своя угодник. …“

Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител

а за св. Стилиян се разказва:

„… Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неописуем. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията – чудни, смирението – светоносно. В борба срещу трите врагове човешки – плътския, светския и дявола, той трите монашески добродетели – нестяжание, душевна чистота и послушание, до съвършенство овладял. … …дошло време, когато Бог пожелал да въздигне Своя преподобен в образец на аскетчен живот, да го изяви като стълб на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. …“

За да си обясним правилно мястото на служението, което двамата светии поели на себе си, можем да се позовем на думите на св. Порфирий Кавсокаливит († 1991 г.). Св. Порфирий ни разказва за ролята и силата на монашеската молитва, която влияе върху всички фибри на обществения живот и превръща преподобните Божи угодници в крепители на целия свят:

Св. Порфирий Кавсокаливит

„Ще ви кажа нещо, което ще ви се стори пресилено. Но, чеда мои, искам да ми повярвате. Става дума за ползата от монашеската молитва. Чуйте ме внимателно. Нека предположим, че имаме седмина свещенослужители богослови, които живеят свято. Ораторското им изкуство – недостижимо. Всеки от тях има в своята енория по десет хиляди души. Всеки ден седемдесет хиляди души слушат тяхното слово. Затрогват се хиляди слушатели, покайват се, обръщат се към Христа, цели семейства се спасяват. Обаче един монах, когото никой не вижда, седнал в някоя пещера, със смирената си молитва въздейства много повече. Един достига по-големи резултати от седмина. Това виждам. Сигурен съм. Ето какво е значението на монашеската молитва. В килията си е сам, но вълните на молитвата му достигат до всички хора, даже и да са далече. Чрез молитвата си монахът участва във всички проблеми на хората и извършва чудеса. Следователно неговият принос е по-голям от този на най-достойния проповедник.”[1]

Аскетичният подвиг в Божие име, всекиму според силите, и чиито венец е монашеското служение, е велико съкровище на Православието, съхранено в Св. Предание чрез делата на Божиите светии, след които са св. Алипий, св. Стилиян и прозорливецът, от когото се поучаваме, св. Порфирий.

[1] Старецът Порфирий Кавсокаливит, Живот и слова, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2007, с. 248.

Източник за житията на св. Алипий и св. Стилиян: http://www.pravoslavieto.com/

Заглавна снимка: http://pravoslaven-sviat.org/