Милосърдието и милостинята в светлината на наставленията на св. Тихон Задонски, обобщени и събрани от схиархимандрит Иоан (Маслов).

Схиархимандрит Иоан (Маслов) (1932 – 1991) е един от забележителните руски духовници на XX в., надарен с духовна прозорливост и възпитаник на много духовни чеда. Трудовете на схиархимандрит Иоан обобщават и адаптират към съвремието творенията на редица от руските свети подвижници като св. Тихон Задонски, св. Димитрий Ростовски, св. Игнатий Брянчанинов, св. Теофан Затворник, св. Иоан Кронщадски, на Глинските и на Оптинските старци. Признание за духовното наследство на отец Иоан е включването на трудовете му във Федералната програма за подкрепа на книгоиздаването в Русия и широкото им разпространение. Книгите „Симфония по творенията на свети Тихон Задонски“ и „Глинската пустиня“ са със статут на препоръчани от Министерството на образованието и могат да се открият в почти всяка училищна или вузовска библиотека. Предложените откъси, посветени на милосърдието и милостинята, са от книгата „Симфония по творенията на свети Тихон Задонски“, която се явява приложение към магистърската теза на отец Иоан – „Св Тихон Задонски и неговото учение за спасението“:

Милосърдието е блага жертва на Бога

Милостта и милосърдието са жертва, защото Сам Господ е щедър, дълготърпелив и многомилостив. Той приема за приятна жертва към Него това, че ние проявяваме милост към нашите братя, изпитваме състрадание към страдащите, подаваме ръка за помощ на бедстващите. „Такива жертви са благоугодни Богу“ (Евр. 13:16). Затова Самият Той казва: „Аз искам милост, а не жертва“ (Ос. 6:6). И казва на юдеите „идете и се научете що значи „милост искам, а не жертва“ (Мат. 9:13). Христос пред целия свят ще въздигне такова жертвоприношение и към принеслите своите жертви с любов ще възкликне: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (Мат. 25:35:36).

Да си помагаме един на друг, понеже сме членове на едно тяло

Когато в плътското тяло един член е в немощ, друг член му помага: например едната ръка помага на другата, единият крак помага на другия. По същия начин и в духовното тяло, т.е. в християнството, един здрав трябва да лекува и да се грижи за здравето на друг немощен.

Да си помагаме един на друг, както войниците по време на битка

Християнското общество или Църквата, странстваща по земята, е подобна на войнство, което се подвизава против неприятеля. В битките на тоя свят воинът поощрява и подкрепя другаря си, който изнемогва. Това важи и за християнската битка… изнемогващите и падащите трябва да бъдат подкрепяни и да бъдат изправяни от останалите. Дяволът и неговото войнство заедно нападат и търсят погибелта на християните. И християните с Божията помощ трябва да им се противопоставят и да се подкрепят едни други.

Както човекът се състои от две части, така и милостта трябва да е два вида

Човекът се състои от две части – тяло и душа, затова милостта, която се проявява към него, трябва да е двояка: душевна и телесна. Телесната милост е, когато милостта се дава на тялото, например да нахраниш гладния, да дадеш вода на жадния и т.н. Душевната милост е, когато в душата се извършва милост, например да увещаваш грешника против греха и да го въдиш към покаяние, да утешаваш скърбящия и т.н. Грижата за спасение на ближния е дело на милосърдието.

Трябва да проявяваме милост еднакво към всички

Трябва да проявяваме милост  към всички: роднини и не роднини, другари и врагове, към всеки, който търси милост. Истинската любов се омилостивява и над бедстващите врагове. Тя гледа не на лицето, а на бедата.

Да се оказва милосърдие в зависимост от нуждата

Трябва да се оказва милост като се гледа на нуждата та молещия. Който има по-голяма нужда, трябва да му бъде оказана по-голяма помощ. Гладният може да се нахрани и за дребни стотинки, но да се облече голият, да се построи къщурка, в която да подслони глава нямащият – за това дребни пари няма да свършат работа. Обаче всеки дава, в зависимост от своята заможност. По-заможният, който има по-голям доход, трябва да отделя повече за нуждаещите се.

Милостинята не се оценява по количеството, а по старанието

Бедните  земеделци, които имат малко събрани  плодове, макар че изпитват нужда, ги пазят, за да имат с какво да засеят и отново да съберат плод. Бедни християнино, постъпвай и ти така, както тези бедни и разумни труженици. Като имаш малко средства, не изразходвай всичко за своите домашни разходи, спести част, за да имаш с какво да засееш и по време на жътва да събереш плодове. Отдели от своята малка част и за Христа, Който като дойде времето стократно ще ти въздаде. Посей малко семенца в ръцете на нещастните, за да може чрез Божията благодат да се умножи твоят плод. Давай на онзи, който измолва от тебе малко, но с усърдие. Човеколюбивият Иисус ще приеме даденото от доброжелателния дарител и ще го счете за велико, както прие двете лепти на бедната вдовица: „истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в дарителницата, защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше: цялата си прехрана“ (Марк 12:43-44). Сложи и ти своята малка лепта в ръцете на бедните, както слагаш семена в земята: като настъпи времето, с радост ще пожънеш. „И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да загуби наградата си“ (Марк 9:41).

Схиархимандрит Иоан (Маслов), Симфония по творенията на свети Тихон Задонски, 2007, с. 476, 478, 480, 484.